Д-р Александър Заимов е лекар със специалност по урология и голям опит в областта на андрологията. Работи в Александровска болница.
Активен член на Българския лекарски съюз и заместник председател на Столичната колегия. Разговаряме с него във връзка с предстоящото отчетно-изборно събрание на Столичната колегия на БЛС.
Д-р Заимов, в момента тече „национална кампания” под мотото „лекарите са корумпирани, а в здравната система се краде”. Трябва ли да има реакция на това от БЛС и каква според Вас трябва да е тя?
Тази кампания не е спирала. Просто от време на време се долива масло в огъня. Периодично прокуратурата, МВР и което е най-лошо Министерство на здравеопазването излизат с гръмки обвинения. Минават няколко дни и обвиненията потъват в небитието. Лошото мнение на обществото е активирано задълго. Лекарското съсловие е опасно за властта. В нормалните държави то е най-уважаавото съсловие и може сериозно да влияе на мнението на хората. Дискредитирането му унищожава влиянието, което е опасно за властта. Според мен трябва не реакция на БЛС по всеки повод. Необходимо е да се изработи стратегия за промяна на общественото мнение към съсловието.
Вие участвахте в областната комисия за изготвяне на областна здравна карта. Конфликтният момент е броя на леглата в София. Какво предложи комисията на МЗ и с какви аргументи?
Картата е приета от комисията към областната управа, в която и ние участвахме. Преценката на комисията е да се запазят съществуващите сега около 12 100 легла, фиксирани по дейности – терапевтични, хирургични, акушеро гинекологични, педиатрични, онкологични, за физиотерапия, и изобщо за всички останали медицински дейности. В комисията се обединихме около мнението, че населението на столицата се е увеличило, като определено надхвърля официалната статистика от 2016 г. за 1,2 млн. души. Освен това София далеч не обслужва само София, в софийските болници се лекуват хора от цялата страна. Направихме справка и се оказа, че при нас се извършват 1/3 от всички хирургични интервенции в България, а близо половината от приеманите в болниците не са с адресна
регистрация в столицата. Обяснимо е, в София са концентрирани високотехнологичните болници и голяма част от най-добрите лекари.
От друга страна смятам, че тази административна регулация е вредна както за лекарите така и за пациентите. За нас тя ограничава възможностите за работа, за конкуренция, а в същото време ограничава избора на пациентите.
Освен здравната карта имаме огромен брой нормативни актове в здравната сфера. Множеството регламенти не ограничават ли свободата на професията? Може ли изкуството и науката да се облекат в нормативни актове и кой губи най-много от това?
Нормативната база е огромна по обем и това създава проблем за изпълнителите на медицинска помощ, които трябва да се познават. Колега беше започнал да изчислява страниците нормативи, стигнал до 12 000, след което спрял да брои новоиздадените. Абсурд е един лекар, чиято работа е да упражнява медицина, да е запознат с всичко това.
Министър Ананиев работи върху стратегия за промени в здравеопазването. Според Вас те какво трябва да обхванат?
Не съм убеден, че идеите ни съвпадат с тези на министър Ананиев. Доколкото разбирам, той се опитва да върне модела към бюджетното здравеопазване. Едно от основните неща, което трябва да се промени, е да се намали огромният брой нормативни документи, които се издават, немалка част от тях дори си противоречат. НЗОК, която беше създадена като независим от държавата обществен фонд, постепенно се одържави. Сега здравната каса е направо отдел на министерството на финансите Бюджетът й е част от консолидирания бюджет на държавата и се приема от парламента. Налице е дълбок конфликт: солидарна здравно-осигурителна система с бюджетно финансиране. Необходимо е да се възстанови статутът на НЗОК като независим от държавата обществен фонд.
Изглежда, че интересите на лекарите от първичната извънболнична помощ, специализираната извънболнична помощ и болничната помощ са доста разнородни. Кои са общите, съсловни знаменатели на тези групи членове?
Лимитите. В болничната помощ няма конкуренция и е ликвидиран основният принцип на системата, според който пациентът избира къде да се лекува, а парите го следват, касата заплаща услугата там, където той е избрал.
Регулативните стандарти, които са финансовата рамка на работещите в извънболничната помощ, да издават направления за консултации и изследвания на пациентите са недостатъчни. Когато личният лекар изчерпи лимита си, отказва направления, защото ще бъде глобен от здравната каса и така се стига да първата конфликтна точка с пациентите.
Има явни опити да се противопоставят държавните и частните болници, съответно работещите в тях лекари. Вие как гледате на ролята на едните и другите?
Това е старата тактика-разделяй и владей. Няма конфликт между частните и държавните болници. Проблемът са лимитите, които ликвидират конкуренцията.
Не е тайна, че съществуват големи разлики във възнаграждението на отделните лекар, според някои до десетки пъти и. Как се балансират интересите на „бедните” и „богатите” лекари на съсловно ниво?
Тези разлики са изкуствено създадени чрез разликите в заплащането на дейността. Това би могло да се промени, ако има управленска воля и експертен капацитет.
За 30 март е насрочено отчетно-изборно събрание на столичната колегия на БЛС. Предвиждате ли промени в работата на ръководството, ако бъдете избран за Председател и какви?
Да. Усилията на ръководството на СЛК трябва да бъдат насочени за възстановяване на доверието на лекарите в съсловната организация. Това е най-важното.
Много важна задача е арбитражът, който дава възможност за падане на част от наказателните постановления на Касата.
Искаме освен това, представители на СЛК да участват и при самите проверки. Ще излъчим наши представители, ще ги обучим ако е необходимо да защитават колегите от неправомерен административен натиск.
Колегията задължително трябва да формира мнение по важните неща, ставащи в системата и да участва активно в обсъждането на новите нормативни документи. Дадохме своите възражение по наредби на МЗ, които създават проблеми на лекарите.
Кой важен въпрос не Ви зададохме?
За финансирането на системата. Основното в управлението на финансите в здравеопазването е правенето на икономии. В пряка връзка със същото това финансиране, искам да обърна внимание, е доплащането от пациентите. Всички болници, независимо дали са частни, държавни или общински, работят по правила, които наред с другото дават възможност без нарушаване на закона да се искат допълнително пари, за да бъде осигурено наистина пълноценно лечението.
При сегашния начин на финансиране на болните се налага да доплащат и те дават от джоба си общо приблизително толкова, колкото е бюджетът на здравната каса. Излиза, че
необходимият бюджет на системата няма как бъде 4,7 млрд. лв., трябва да е 2 пъти по-голям С даваните сега де факто 9 млрд. лв. системата успява да не се срути, но е на ръба. Тя е тежко недофинансирана. Това е система от взаимно свързани услуги, всяка от която има цена. Ако не се плати тази цена тя просто няма да съществува. И когато това не става от публичните средства се плаща от директно от болният. Всяка икономия на публични средства води до доплащане.
Това, което НЗОК плаща на солидарен принцип, е с парите от осигуровките. При доплащането се нарушава принципът на солидарността – всеки трябва да си плати от джоба. Затова коментираното като необходимост предложение да се увеличи здравната вноска не е добро – моделът ще натовари отново коректно плащащите хора.
Държавата превежда за своя сметка вноските на някои групи, три четвърти от осигурените, средно по около 20 лв. на човек на месец, при положение, че сумите, събирани от всички други осигуряващите се, формират средна вноска от 60 лв., т.е. разликата е 3 пъти. Смятам, че държавата трябва да стане коректен и справедлив платец.
Интервюто на д-р Заимов е публикувано на сайта на Центъра за защита правата на пациентите в здравеопазването.