Болниците са крупен възложител наобществени поръчки, но и нарушител
Държавните и общински болници са едни от най-големите възложители на обществени поръчки в страната по стойност на сключените от тях договори. Всяка година те преразпределят през обществени поръчки към доставчици на апаратура, лекарства, храна и различни услуги ресурс в размер на стотици милиони левове. По тази причина обществените поръчки на лечебните заведения имат значителен корупционен потенциал. Корупционният риск при обществените поръчки на лечебните заведения е съсредоточен в няколко проблемни практики, които могат да се категоризират в две основни направления: заобикаляне на ЗОП и непровеждането на обществени поръчки, както и залагането на дискриминационни (нагласени) условия в обществените поръчки в полза на конкретен кандидат. Това са част от изводите от секторен анализ “Обществените поръчки в здравеопазването в България – начин на употреба” на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Още четете ТУК.
Кой носи отговорност, ако пострадаме, спазвайки фалшиви препоръки за лечение на Covid-19?
Темата коментира в “Нашият ден“ адв. Мария Шаркова: “Този феномен съществуваше и преди епидемията от Covid-19, най-вече породен от факта, че здравната ни система с всичките си недъзи създава условие за недоверие между лекар и пациент, което става причина хората да се уповават на различни конспиративни теории и алтернативни препоръки. Това се случва много често и когато човек получи тежка диагноза, понякога предпочита да намери по-лесния начин, който много често се оказва неефикасен. Проблемът е в тенденцията за нарастване на подобни препоръки и информации от началото на епидемията. Това, което ме притеснява, е не толкова конспиративните фалшиви новини, за които вече има много сайтове и организации, “помагащи” на хората да разберат действителността, а случаите, в които лекари или други медицински лица препоръчват лечения, които не са базирани на медицината, основана на доказателства.“ Още четете ТУК.