– Д-р Дариткова, защо на вас – законодател и председател на здравната комисия в парламента, човек със собствена джипи практика, сега ви се налага да давате и дежурства в детското отделение на смолянската болница?
– Аз съм преди всичко лекар и не съм спирала да работя като такъв, дори когато съм народен представител. И преди съм давала дежурства в отделението. Но сега ситуацията е наистина драматична, защото се разболяха колеги. Напуснаха пенсионирани и кадровият дефицит вече застрашава самото отделение. А в него се лекуват деца от цялата Смолянска област. Недопустимо е да бъде поставено в риск съществуването му. Затова ще се включа в графика за януари – в почивни дни и в нощни дежурства. Това обаче е временно решение. Ще търсим дългосрочно с привличане на кадри.
– Как – днес има проблем в Смолян, утре ще възникне другаде?
– Кадровият дефицит застрашава българската здравна система. В случая говорим за лекари, но и дефицитът на медицински сестри е изключително сериозен. Този проблем е вследствие от дългите нулеви години без специализация. След това беше трудно млади хора да специализират в болници, които са далече от университетските центрове.
Всички сме на мнение, че специализацията ни трябва да е на европейско ниво. Но отправям апел към академичната общност да се преосмислят методите за специализация. Да може в акредитирани болници с необходимото ниво на компетентност младите колеги да работят през повечето време на специализацията си. Ще споделя конкретен случай с детското отделение в Смолян. Имахме млада лекарка, желаеща да специализира педиатрия. Но системата е такава, че тя можеше много малка част от необходимия стаж да изкара в Смолян. Повечето време трябваше да бъде в университетския център. Припомням старата система, по която съм взела специалност детски болести аз преди 20 г. Със започване на работа на педиатрична длъжност се зачисляваш, трупаш изискуемия стаж в стационар, явяваш се на колоквиуми периодично. После имаше задължителен тест за зачисляване на основен курс – 2-3 месеца, и след това се явяваш на изпит. Вярвам, че подобен механизъм може да се приложи и днес. Иначе ще се закриват болници не по финансови причини, а поради тежък кадрови дефицит.
– Защо няма желаещи да стават педиатри?
– Работата е много тежка, а педиатричните пътеки са най-ниско остойностени. Това е тежък дисбаланс между отговорност и финансиране, който от въвеждането на клиничните пътеки досега не е преодолян. Твърдо заявеното намерение на министъра и управителя на касата за следващата година е с допълнителните 300 млн. лв. за болнична помощ да се повишат цените на най-евтините клинични пътеки. Според мен тук по-големият проблем е, че се налага в детските отделения да се печели от оборот на пациенти
Наблюдава се насочване на диагнозата към по-скъпоструващи пътеки. Например по-често се лекуват пневмонии, отколкото бронхити. Това създава риск за коректността на диагнозите и затруднява работата на педиатрите, защото детските болести трудно може да бъдат вместени в рамките на клинични пътеки. Известен успех в тази посока беше въвеждането на пътеките за кратковременен престой за неизяснено температурно състояние. Но според мен за детските отделения трябва да се осигури целево финансиране.
– Но тогава ще ви питат защо само за тях да има целево финансиране?
– Нали се твърди, че детското здравеопазване е приоритет. Факт е, че механизмът за заплащане чрез клинични пътеки не е добър. Той трябва цялостно да се преосмисли. Това обаче не е работа на политиците. Трябва да се търси широк експертен диалог и анализ. Свръххоспитализационният подход касае всички медицински специалности. Според данни на статистиката 30 от всеки 100 души са лекувани в болница. Парадоксално е, че болничната помощ е определяна като недофинансирана, а най-много инвестиции има в разкриването на болници. Липсват комплексният подход и проследяването на резултатите от лечението.
– Има ли механизъм, който позволява да се оценява резултатът от лечението?
– Изграждането на единна национална здравноинформационна система ще позволи да се проследят състоянието и движението на пациентите. Ще може да се анализират резултатите на отделните клиники и лекари. Регистрите по заболявания ще позволят оценка и на терапевтичните резултати. Има добри европейски и световни практики в това отношение, от които може да се поучим.
– Имате ли лобизъм при остойностяването на клиничните пътеки?
– Има индикации за подобно явление. Големият проблем е, че остойностяването на пътеките не по-чива на обективни критерии. Наличието на финансово печеливши диагнози и дейности доведе и до тежка диспропорция в желанията за специализация от младите колеги. Те съвсем прагматично се насочват към добре финансираните дейности. Ако в изпитните сесии за специалност инвазивна кардиология се явяват 50 лекари, за педиатрия са 5.
– Какво може да се направи срещу изтичането на кадри в чужбина?
– Един от основните принципи на функциониране на ЕС е възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Трябва да създадем условия, които са конкурентни, за да остават младите специалисти в България. Не трябва да подхождаме с репресивни мерки, а със стимули. Ако се гарантира добро финансово осигуряване на труда на медиците, възможност за специализация и кариерно израстване, вярвам, че те с готовност ще допринесат за стабилизиране на родното здравеопазване.
Обединените усилия на държавата и местната власт са от значение за привличане на кадри. Добър пример има в община Смолян, която дава стипендии за специализации по дефицитни за региона кадри. Това е обвързано с ангажимент за 5 г. работа в областната болница. Голям е проблемът и с привличане на лекари за първичната практика в малките и отдалечени населени места. И тук виждаме добри примери за активност и креативност на кметовете.
– Инвитро процедурите стават напълно безплатни от тази година. Какво очаквате – да се родят повече бебета или да похарчим повече пари?
– Факт е и дългоочакваната промяна по отношение на онкоболни жени с репродуктивни проблеми. Заслужава си да се инвестират повече средства, защото това е инвестиция в бъдещето.
– Кога обществото ще започне да харесва здравеопазването у нас?
– Всеки гражданин има негативен или позитивен опит със здравната система. Политическата употреба на здравеопазването води до срив на доверието и негативни последици. Обществото очаква да живее в дълго и добро здраве при разумни разходи и добро обслужване. Балансът на интереси е труден. Последствията на реформата отпреди 17 г. трябва да се анализират и да се актуализират подходите към новите предизвикателства. Приемственост, обществен и политически консенсус са ключови за постигане на по-добро здравеопазване.
Интервюто на д-р Дариткова е публикувано във в. 24 часа