Финансиране и недофинансиране. Ще падне ли монополът на Здравната каса? Д-р Стоян Борисов, главен секретар на Българския лекарски съюз и Аркади Шарков, здравен икономист от ЕКИП.
Водещ: Добър ден казвам на доктор Стоян Борисов, вие сте главен секретар на Български лекарски съюз /БЛС/ и Акради Шарков, който е здравен икономист от клуб ЕКИП, либертарианец, той има малко други възгледи. Да ви попитам, преди няколко дни директорът на Здравната каса професор Камен Плочев каза, че няма да издържи, че здравната система няма да издържи и ще рухне до година-две.
Д-р Стоян Борисов: Нашето мнение е същото, не мога да кажа дали до година-две ще рухне, но ако се продължава със същите темпове и без да се реформира системата неминуемо ще се стигне до фалит на много болнични заведения.
Водещ: Няколко опита различни, не е да не са пробвали реформи, всеки министър горе-долу прави по нещо, защо не се получава?
Д-р Стоян Борисов: Трябва да ви кажа, че от 1991 година се говори за реформа, обаче ясна визия за това каква да бъде реформата и какво да бъде здравеопазването в България все още няма. Ние отдавна предлагаме да се направи една национална програма за близките 10-15 години, в която да вземат участие при нейното изготвяне различни политически сили, профсъюзи, съсловни организации…
Водещ: Вие сте го предлагали, това е факт…и да не се пипа.
Д-р Стоян Борисов: …и да не се пипа. И независимо коя политическа партия дойде на власт да следва стъпките.
Водещ: Добре, обяснете ми като на лаик. Аз виждам бюджетите на здравеопазване стават все по-големи, населението намалява, много хора са мигранти вече, медицината се развива, би трябвало вече да става и по-ефикасна, защо все не се оправя. Как така по-малко хора лекуваме, с повече пари, с повече тектология, както се казва по-модерно, и пак не стигат средствата?
Д-р Стоян Борисов: Средствата не стигат, защото те по принцип са заложени доста по-малко, както вашите гости говореха за ЕС и ние се сравняваме във всяко едно отношение с ЕС, средно за Европа средствата, които се отдават спрямо брутния вътрешен продукт на една страна са 6.9 процента…
Водещ: Това важи и за отбрана, и за други системи…
Д-р Стоян Борисов: Отбраната са 2 процента, да, важи, но точно затова е системата, не е дофинансирана и то хронично, защото от 50 години в България се отделят два пъти по-малко средства, отколкото се отделят в другите държави. Това е една от причините. Другата от причините разбира се е управлението, управлението на тези средства. Да, точно така, контролът и както каза министър Горанов – има много лични и корпоративни интереси, но тези лични и корпоративни интереси…
Водещ: Са промъкващото, никой не ги блокира, иначе…
Д-р Стоян Борисов: Точно така, точно така…
Водещ: …фармации и подобни.
Д-р Стоян Борисов: Много са лобитата и са много силни и са различни интересите.
Водещ: Да чуем и другия ни гост, господин Шарков?
Аркади Шарков: От една страна е прав…
Водещ: От една страна, а от друга?
Аркади Шарков: От една страна погледнато икономически…
Водещ: Само секунда, нали го знаете този адвокатски виц, дето казва – „Искам еднорък адвокат, защото вика – от една страна, от друга страна – с една ръка искам адвокат…”. Дайте сега от другата.
Аркади Шарков: …От друга страна, наистина процентът на финансиране, не е изравнен с европейския, сега за корелация между процент финансиране и качество здравеопазването не може да правим най-бързи анализи, защото все пак в САЩ е около 18 процента, а качеството на здравеопазването там също е доста ниско. Тоест, първо това, което трябва да се заложи е ефективност и контрол, това е, което е едно от важните неща, за които говорихме.
Водещ: И?
Аркади Шарков: „Медицински одит” да си върши работата. Отделно самата каса, самото здравно министерство да оптимизира своите средства в определени насоки, в които може Най-простото може в сферата на лекарствата…
Водещ: Аз ви задавам въпрос, това го прави 28 години, Здравна каса има, не става. Това, дето го давате като препоръка не се случва, защо?
Аркади Шарков: Не се случва, което отново…да, има страшно много интереси в системата, дори не само фармацевтичните, пациенти, фармацевтични организации, лекари, различен тип лекари, различен тип болници, частни и държавни. Това е една от системата с най-много заинтересовани страни и са толкова преплетени, че когато някой вземе да извършва даден вид политика, бива париран от няколко страни. Това е и пример за повечето…
Водещ: Да ви задам въпрос и на двамата. Пак казвам, лаик съм, не претендирам да разбирам и не сравнявам хора с автомобили, в никакъв случай, знам, че е по-специфично. Но, пазарът на автомобилното застраховане е свободен, ако не ти харесва единия, в който си плащаш вноската си избираш друг, имаше и лепенки, имаше и мутри. Този пазар се пусна свободно на конкурентен принцип, днес хората сами избират при кого да застраховат здравето на гумата си, на предното стъкло да могат да виждат, ако им се развали стомаха на колата, двигателя вътре – нарочно правя глупави сравнения, за да мога да дам аналогията – и това работи, никой не се е оплакал, че източват пари от автомобилни застраховки. Защо да не стане през здравето? Ако махнем тази монополна здравна каса и оставим на хората сами да си избират фонда, без държавата да управлява милиарди, няма ли самите фондове, каси малки да кажат – аз сключвам с тази болница, с този доктор, и го гледам, той не може да краде от мен, защото съм частник. Не е ли това генералният въпрос?
Д-р Стоян Борисов: Да, един от генералните въпроси е точно това, да имаме поляризиране на касата. Това обаче е решение, което трябва да го вземат политиците. Това решение не може да го вземе БЛС. Нека да има и допълнителен стълб за застраховане…
Водещ: Той и сега има някакъв.
Д-р Стоян Борисов: Има, но може да стане примерно задължително допълнително застраховане, но то пак е решение на политиците, въобще всички непопулярни решения в сферата на здравеопазване. На много от тях им се иска инициативата да дойде от Лекарския съюз, но ние сме съсловна организация, те са политици, те носят цялата отговорност. Законите в страната са такива, че политическите партии управляват, а не съсловните организации. Също така, с тези средства, които явно се разбра, че са недостатъчни, може да се направи по-малък основен пакет и да се въведе примерно доплащане. В много западноевропейски държави има доплащане, малък процент, примерно 5-10 процента, но това са пак неща, които политиците трябва да ги решат.
Водещ: Какво е вашето обяснение, защо не го решават в тази посока?
Д-р Стоян Борисов: Явно…
Водещ: Съпротива ли очакват?
Д-р Стоян Борисов: Да, съпротива очакват и то много голяма…със загуба на изборите…
Водещ: От къде най-вече?
Д-р Стоян Борисов: Примерно, ще ви кажа, че в България от 1991 година се говори, че болниците са много и че трябва да се намалят болниците.
Водещ: Не са ли много?
Д-р Стоян Борисов: Много са, разбира се, че са много. Обаче, когато се вземе решение да се фалира примерно една болница в даден район, тогава опозиционната политическа сила взима връх с местното население и започват протестни действия, стачки, които могат до доведат до събаряне на дадено правителство, което е на власт.
Водещ: Добре, ако това е така, как растат тези частни болници? Много тежка система, няма пари, всичко е смърт, всеки ден никнат нови частници? Значи нещо върви, има бизнес.
Аркади Шарков: Уж имаше мораториум върху строежа на създаването на нови болници, което е безумие, според мен. Проблемът със създаването на нови болници не е с това, че има нови и нови болници, проблемът е, че от един орган се финансират тези болници, сключват се…за определени пътеки, с които работят, и по този начин съответно се възползват.
Водещ: Крадат.
Аркади Шарков: Не, кражба трябва да е доказана, по-скоро се възползват…
Водещ: Аз съм говорил с лекари от държавни…от нашите болници, не от частните от държавни и общински, казват – Не искат да поемат гадни случаи, знаете ли какви пациенти ни пращат…
Аркади Шарков: Със сигурност, да, точно това е, преференциално подбират определен тип пациенти. Проблемът тук е отново казвам, той не е с болниците проблемът е, че има един централизиран орган, с който нямаш възможност да не сключи договор. Тоест, при възможност при една демонополизация на НЗОК всяка една от тези допълнителни здравноосигурителни каси би могла да сключи договор с определени болници, с които да работи. Тези другите автоматично ще отпаднат от системата, ако са неефективни в продукта, който предлагат.
Водещ: Добре, но това го няма, говорим си ги хипотетично, касата е една, какво трябва да направим, вие като лекар ми кажете и като главен секретар на съсловието, на организацията. Какво трябва да направим спешно?
Д-р Стоян Борисов: Само едно изречение за болниците. България има около 345 болници в момента, от които 130 са частни. В разкриването на частните болници, БЛС не взима никакво участие, те се разписват от министерството. Управлението на болниците, както са случаите в болницата във Враца и в болницата в Ловеч, където де факто са във фалит тези болници, се оказва, че поради лошо управление. Управлението на тези областни болници директорите им се назначават от министъра на здравеопазването и там има бордове. Значи трябва да се търси отговорност не само на директорите, но и на бордовете, бордовете, които са държавни служители, повечето от тях са главни специалисти в някои болници и заместник-министри. Тоест, там пак стигаме до управлението. Ако питате мен, като главен секретар какво трябва да се направи в момента? В момента единственият начин да влязат малко повече пари в болниците, защото много голям процент от болниците, имаме сведение най-малко за 12-14 болници, които са фактически на практика във фалит. Единственият законов начин в момента е това, чрез увеличаване цените на клиничните пътеки, в извънболничната помощ увеличаване, макар и с много малко, на цените на прегледите. И това е наша основна цел по отношение на Националния рамков договор 2018 година.
Водещ: Разбрахме целите и рецептата, която давате. И вашите заключителни думи?
Аркади Шарков: Заключителни думи, оптимизация на бюджета, наистина отговорността при държавните болници трябва да е на няколко нива и трябва наистина „Медицински одит „ да върши по-добре работата си, като преглежда съответно навременно своевременно болниците.
Водещ: Но той каза – имаш шеф, но има и бордове, да ги уволни тях.
Аркади Шарков: Има шеф, има и борд…в анализи, които съм извършвал за малки населени места на определени болници, за една година 2400 приети, в момента, в който се приеха лимитите – 4000 болни, от една до другата година, като няма други причини за това.
Водещ: Това може да е източване, но може да е кофинансиране, защото от друго не могат да намерят пари, така изписват да дадат заплати буквално или отде да знам какво?
Аркади Шарков: Съвсем възможно е, именно затова, заради това, че има недостатъчно…,заради това, че няма остойностяване на труда, на лекарския труд остойностяване няма, има извън клинични пътеки.
Д-р Стоян Борисов: Остойностяването на лекарския труд ще покаже колко много е недофинансирана системата, тука става въпрос за надлимитната дейност, което е нещо изключително смешно. Тя, надлимитната дейност за тези три години 2015, 2016 и 2017 година общо е около 120-130 милиона лева. И въпреки че има решение на Върховния административен съд, че това е незаконно са спрени тези средства, Здравната каса излиза след два дена и казва – въпреки това, ние ням ада изплатим тези средства. Ето защо ние изпратихме регулярно писмо до всички районни лекарски колегии и болници в страната да поискат, да заведат дела, за да си искат тези пари, както са изработени и незнайно защо някой е решил да не ги изплаща.
Водещ: Да, много се дразня, когато за всичко се хулят лекарите и те излизат виновни, имаме фантастични специалисти и го знаем всички. Този опит да се въведе война между граждани и лекари, заради проблемите, не бива да го допускаме.
Д-р Стоян Борисов: Това е престъпление.
Водещ: Да.
Аркади Шарков: Лекарите не са администратори, не може да задължиш да приемеш болен човек, след което касата да каже – няма да ти платим.
Д-р Стоян Борисов: Нито пък са социални работници.
Интервютата са излъчени в ефира на БНТ.