Водещ: 20 години след въвеждането му, моделът на здравеопазване в България е напълно изчерпан.
Това каза преди дни в НС министърът на здравеопазването Кирил Ананиев и обеща екипът му да разработи изцяло нов модел на здравеопазване. Нашето здравеопазване е болно, то се нуждае от лечение, но толкова години никой не насипа рецептата, обясни министър Ананиев и допълни, че въпреки ежегодните инжекции от държавния бюджет в здравния, които варират между 300 и 400 млн. лв. повече, нито българските пациенти са по-доволни, нито качеството на лечението, което успяваме да постигнем с тези пари е по-добро. Затова отиваме към кардинално решение на изцяло нов модел на здравеопазване. Кирил Ананиев и екипът му смятат, че ще са готови с предложенията си до началото на есенната пленарна сесия на НС и ако депутатите споделят нуждата от спешен ремонт на българския здравен модел, възможно е той да бъде въведен в експлоатация още в началото на 2019 г. Това в рамките на оптимистичните прогнози. А какво е положението с българското здравеопазване към днешна дата, ако трябва да прегледаме наличностите в НЗОК? 34 млн. са необходими в бюджета, за да се заплати лечението през тази година с новите 13 молекули от мораториума за лекарствата. Това каза пред Хоризонт проф. Камен Плочев, управител на НЗОК. Парите не са предвидени в бюджета, призна той, но средства според него ще се осигурят. Откъде? Още не знаем. Най-голям преразход в здравния бюджет на касата и тази година освен за лекарства е за интензивно лечение. Идеята за демонополизация на единствената засега каса винаги е стояла на дневен ред, допълва още проф. Плочев, но и тази идея не е избистрена. Къде са данните от т.нар. пръстов идентификатор, не сте го забравили нали, имаше и такъв период, в който постъпвахме в болниците с пръстовите си отпечатъци, и други актуални теми в интервюто на Гергана Хрисчева с проф. Камен Плочев.
Репортер: Проф. Плочев, колко средства би следвало да влязат в бюджета на здравната каса годишно, ако се удовлетворят всички искания? Знаем, през годините пациентски организации настояват за определени неща, фармацевтичният бизнес настоява, лекарският съюз, зъболекарският съюз настоява – какви средства над тези близо 4 млрд., които до момента здравната каса има, биха били необходими, за да се изпълнят всички искания?
Камен Плочев: На този въпрос отговорът трябва да бъде много внимателен, защото може да има и спекулативен характер, касае пари. Освен това касае точни взаимоотношения, хора, които имат интерес към парите, с които разполага касата. Ние имаме финансови разговори за пари и обеми само с две организации – БЛС и Българския стоматологичен съюз. Те дават техни разчети какво им трябва да годината, ние като получим решение от НС им казваме, това са нашите рамки. Оттук нататък трябва да стиковаме ключа в ключалката. Ако трябва, ходи се един, два, три пъти на ключар, но наистина трябва да стиковаме нещата. И това вече го направихме с БЗС за тази година, подсипахме рамково споразумение с тях. БЛС поиска 3 млрд. 830 лв., ние даже изнесохме малко повече. Ние увеличихме бюджета на касата за тази година. По отношение на пациентските организации, много интересен въпрос. Пациентските организации, ние с тях имаме взаимоотношения само на ниво Надзорен съвет. Досега от него не е получавано искане или някакво желание определена сума да бъде допълнително включена за дадени дейности по отношение на пациентските организации. Единственото, което те поставят е да не бъдат подценявани пациентските организации, да бъде включено най-новото иновативно лечение и диагностика, съответно този достъп да бъде равномерен за всички, т.е. да стигне за всички. Тук е стрико разковничето, защото тук се намесва третият партньор, който вие казахте, това са фармацевтичните фирми. Ние с тях преговаряме много активно, те, разбира се, искат да продадат много, ние можем да купим лимитирани количества медикаменти, по някой път се спекулира, включително и тези фирми, прословутият мораториум. Масово се говореше, че се лишава народът от животоспасяващи медикаменти. Животоспасяващи медикаменти в онкологията и хематологията няма. Там има животоподдържащи. И те наистина са много важни, защото поддържат качеството на живот. Два са критериите, според които ние определяме ефективността на тези медикаменти – колко е дълга ремисията от криза до криза, това са хронични заболявания. И вторият е преживяемост, колко години преживяват. Лекарствата имат изключително голямо значение във фактора от криза до криза, т.е. колко продължава този светъл период, когато хората могат да работят, да се чувстват пълноценни и т.н., докато влязат в следващата криза и пак трябва да се намеси медицината. Това са хронично болни хора.
Репортер: Казвате нещо много важно, проф. Плочев, по отношение всъщност на т.нар. оценка на здравните технологии и терапевтичен ефект от дадено лекарство. Това касае точно тези нови молекули. Ще имате ли финансовия ресурс да ги закупите?
Камен Плочев: Касае се за 13 нови молекули, които са в различни направления на хроничните заболявания, които имат злокачествен ход, т.е. водят до смърт. Тези 13 нови молекули ние не искахме да спре (…), искахме да направим един период на проучване, да видим дали наистина са ефективни, дали наистина това са нови молекули и кое ги прави толкова скъпи, струва ли си тази цена? По сегашни изчисления на нас ни трябват около 34 млн., това са разчетите на притежателите на разрешения за употреба (…) хората, които ни предлагат тези медикаменти, с които ние договаряме тези молекули. В обществото неправилно излезе становището, че отново внасяме бариери като даваме тези молекули на университетски клиники.
Репортер: Защо го предоставяте на по-големи университетски болници?
Камен Плочев: Първо, защото там има възможности за ранен мониторинг, за да се проследи, и то с научен поглед, наистина ли са ефективни, наистина ли се ирадикира вирусът, например, за хепатит С или след 3 години се получава реинфекция, т.е. наново се появява вирусът. Той се е скрил някъде от лекарството и в даден момент отново експресира.
Репортер: Специално за този медикамент колко години ще са необходими?
Камен Плочев: 3 години са ни абсолютно достатъчни да имаме наблюдения. Това важи и за другите молекули. Сега, кое не разбра обществото? Комисиите, които са експертни комисии към университетските клиники, изписват протокола да се включи дадена молекула, иго даваме протокола. Ние не казваме кой ще изпълни това лечение. Нашите партньори по болниците в никакъв случай няма да бъдат лишени от правото, получавайки лекарството, по критериите и протоколите, които са дали университетските клиники, да лекуват болните, да ги пращат на съответните периоди на мониторинг, т.е. на проследяване и след това да се каже да, има ефект, няма ефект. Никой няма да бъде лишен или да бъде разкаран, примерно казано от Пазарджик в София. Стига клиниката или болницата, която въвежда това лечение, да отговаря на критериите, които касата изисква за сключване на договор за лечение на онкологични, хематологични, ревматологични други заболявания.
Репортер: Има ли решение на надзорния съвет неизползвани средства от единия месец да се прехвърлят в другия?
Камен Плочев: Дискутира се такъв въпрос. Това е една от вероятностите за гъвкавост на системата. Не даже от един месец към друг, а и в третия месец да влизат, просто да удължаваме периода, за да може хората да си нагласят лимитите, защото ние имаме една сезонност на голяма част от заболяванията. А по отношение на парите, откъде ще ги намерим тези 34 млн. , първият механизъм това е преговаряне с фирмите, отстъпките, което много ни помага и тази година ни помогна да изпълним нашите всички ангажименти по отношение на новите лекарства, които бяха въведени. Смятам, че и следващата година по същия начин ще протекат нещата. Не бяха предвидени в бюджета. Бюджетът беше приет на 29 декември без пари за новите молекули. Това е истината. Но не сме безсилни да се справим с тази задача. Няма да допуснем български гражданин да бъде лишен от това, от което се нуждае.
Репортер: Най-големият преразход, който очаквате и за 2018 г., какъв може да бъде в бюджета на касата?
Камен Плочев: В две направления – лекарствата за поредна година. второто обаче нещо, което аз се притеснявам, че създава проблеми, това е една група болни в болничната помощ, която гълтат много голям ресурс. Това са болните на интензивни грижи и лечение на (…) болните. Когато това се плащаше от МЗ, разходите за година бяха 8 млн. Като имаха строги критерии на кои реанимации кои легла, плащаше се на легло. Сега е към здравната каса. Сега знаете ли колко струва? 50 млн. Защото са скъпи пътеките. Правихме анализ, установява се, че не винаги се приемат за лечение в тези отделения хора, които са с животозастрашаващи състояния. Ние сме поставили проблема пряко на масата.
Репортер: Преместването на здравната каса и на МЗ в нова сграда – НЦЗОЗ. В какви срокове и ще пострада ли взаимодействието с пациентите и с договорните партньори това преместване?
Камен Плочев: Много хубав въпрос. Нашите планови срокове са второто полугодие на тази година. Проблемът там е къде ще сложим хората, които в момента работят там. Защото сега на нас ни трябват добре оборудвани сървърни помещения, ние вървим към електронно здравеопазване. Трябват ни много добре конструирани контролни зали за онлайн контрол в реално време, т.е. на компютъра да ми излиза всеки пациент, който в момента е потърсил медицинска помощ. Това е реалното здравеопазване и контролът върху здравеопазването. На касата ни трябват някъде около 5 етажа. В момента договаряме фирмата, всичко си върви по ЗОП.
Репортер: МЗ отделно ли движи тези неща?
Камен Плочев: Съвместно ги движим, има заповед на министъра на здравето и моя заповед. Ще спре ли контактът с гражданите? Ами няма да спре, защото ние ще изградим там едно мощно компютърно звено, но това тук няма да го ликвидираме. Тя ще работи. Едно петък, събота и неделя са ни достатъчни (…)
Репортер: Какво се случи, проф. Плочев, с данните от пръстовите отпечатъци?
Камен Плочев: Ние щяхме да бъдем единствената страна в Европа с подобно нещо, а ние сме интегрирана в европейската система на здравеопазване и няма как с пръста да ходим, примерно да се лекуваме в чужбина или чужденец като дойде тук да му искаме пръста. Компютрите са запечатани, там има 800 хил. файла и никой не може да влезе до него. Най-вероятно ще се вземе решение на ниво службите, които контролират личната информация, ще бъдат унищожени. А сегашния етап обаче се въздържахме от унищожаване, защото може да има някои данни, които са пропуснати в системата, и да ги извадим, ако е необходимо от там за някой човек, и да допълним досието. Без моя заповед никой не може да отвори и едно досие.
Репортер: Здравната каса да мине към МФ и когато няма средства да поиска?
Камен Плочев: Това не виждам как ще се случи, защото това значи експроприация на средства. одържавяване на средства, което никой няма да го разреши. Това е комунизъм. Няма как обществените средства да ги прибере държавата. Но се мисли за варианти, ако този фонд продължи с такива темпове да плащат, вноските стоят 8%, и тук се обмисля вариантът за децентрализиране на касата. Т.е. един обществен фонд, който да задоволява един минимален пакет, който ти осигурява живот и животоспасяване. Други фондове, които да доплащат.
Репортер: Един случай от преди няколко дни. Мъж със заболяване идеопатична белодробна болест, починал преди да бъде трансплантиран. Къде се крие проблемът?
Камен Плочев: Като цяло мога да кажа, че жената си е права. В крайна сметка мъжът ? е умрял. Един човек може да е подходящ за (…) януари и август вече да не е подходящ. Много е тежка машината, защото се касае за изразходване на средства, да бъде преценено дали това може да се извърши в България или е невъзможно да се извърши в България и се праща в чужбина.
Репортер: Конкретното заболяване не е ли еднозначно?
Камен Плочев: Конкретното заболяване е еднозначно, той трябва да бъде проведено лечението в чужбина. Аз не знам, може би състоянието на пациента е било такова, когато са пристигнали документите в касата и са направили, националните консултанти са се изказват по въпроса и казват да, те искат данни, преглеждат болните и ако са преценили, че болният, например, е нетранспортабилен, т.е ако го качите на самолета от височината ще умре веднага, защото е болен белият дроб, не може да издържи един дълъг сухопътен транспорт, те са казали болният е нетранспортабилен, защото това означава, че по време на транспорта той може да умре. Предполагам, не знам дали е така, защото не виждам лекар, който би отказал на болен да отиде да се лекува. Това е тежко обвинение и това не приемам от съпругата. Приемам, че нещата са доста сложни по отношение на фактора удачност в момента на манипулацията и разбира се, не мога да не отчета, че системата наистина работи трудно. Лечебният процес не е само диагностика и лекарства, той мениджмънт, той е управление, защото там се касае кога точно да го хоспитализираш. Това е един много сложен и дълъг процес.
Интервюто на проф. Плочев, управител на НЗОК се излъчи по БНР.